Изгубена в потайностите тъмни,

душата плаче -  скитница самотна.

Върви и моли се  бързо да съмне...

Ад прекосява, останала сиротна.

Междинни гари няма за душата.

С болката за избор се заплаща...

И лист по лист са грош предплата,

изтръгвайки бодлите си,  доплаща.

Съвсем оголена на края на трасето

изпепелена спира тя пътуването.

Очакващо и притаено е сърцето,

тихо, приглушено е тактуването.

Издъхвайки след дългия галоп,

вини и прошки, търси спасение,

агонизирайки и свита на вързоп.

Молитва шепне за изкупление...

(а)

21.07.2008г