Анета  и  Красимира

Вятърът подсвирва късноесенно,
есенно... и по-празнично звучи.
Сякаш прошепва: „Нещо весело
е време да се случи. Миг поспри!”
Лекокрили думи отново се отронват
дансинга изпълва се с мечти красиви.
Ето виж, усмивките тъга прогонват
наоколо се чуват гласове звънливи.
Разплита плитката си златнолиста
ореха с въжената люлка, в двора
жадува онова дете с душа лъчиста
да се завърне – за спомен и отмора.
Една ръка нежна  протяга се към теб
наметало от спомени сега подава,
от мигове – незабравки прави букет,
тъгата с кораб надалеч да отплава.
Радост да прелива и изпълва дните,
а нощите да застила с нежни ласки...
Добри случвания да звездят в очите
обич да извайват чувствени краски!
Слънчево зайче стоплящо наднича
търкулва се медена питка – луната.
Обичта в нежност душата облича
за да поникне цвета на светлината.
Алени краски пак обливат лицето
ражда се новото... поредно начало.
Елексир от емоции опива сърцето,
наричане за бъдеще добро и бяло!

(а)

23.11.2010г

"Посветено"  "Съавторски"  "Акростихове"

От книгата "Две в една" 
 pechatnaknigi.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0/%D0%90%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0_&_%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0/%D0%94%D0%B2%D0%B5_%D0%B2_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0/740/%D0%94%D0%B2%D0%B5_%D0%B2_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0.html#.UWwQ-b14HIo.facebook