Три минути...

Три минути имам да съм приказна
после пак ще стана пепеляшена.
После? После пак ще съм унесена
сякаш че от нещо съм уплашена.

Три минути... пропилях ги... Боже!
В писане ги пропилях... Избягаха...
И сега какво? Назад, назад не може
а напред - век чакане... (тъй казаха)

Три минути?  И на кой му трябвам
да съм приказност... цигара време?!
Не, не, не искам!... Към него тръгвам
знам, и пепеляшена  ще ме приеме...

Три минути в очите му ще слизам
а после три в гърдите му ще легна...
Да съм в мислите му смело влизам
не за три, и за минутата последна.

А после... после век нека да е минало
и да разказват че  „нявга е живяла
пепеляшена жена, а в сърце и имало
към мъж любов - приказна и бяла...”


30.04.2012 г
цикъл "Бяло перо"
Етчи - Анета С.